Централно място в мерките за опазване на тялото от стрептококови инфекции са първичната и вторична антиревматична профилактика. Тези дейности се извършват в две направления - подобряване на устойчивостта на организма към специфична ревматични стрептококи и преодоляване на стрептококовите инфекции, които предразполагат организма на бебето към заболяване от ревматизъм, както и експозиционната профилактика.
За получаването на стрептококова ваксина се използват механично разрушени или убити от топлина и формалин стрептококи, изолирани клетъчни стени на стрептококи, М-протеин и т.н. Въпреки това поради токсичните ефекти тези ваксини не могат да бъдат използвани като профилактични. Най-доброто решение срещу стрептококовите инфекции се явява ваксина от М-протеиновия стрептококов антиген, тъй като е с токсичност, сведена до минимум, въпреки че тя на практика е неизползваема.
Колкото се отнася до второто направление (експозиционната профилактика) става въпрос за ограничаване на контакта на организма (особено на детския) със стрептококите. В тази област все още може да бъде направено много, но една от основните дейности е поддържането на високо ниво на хигиена на околната среда - апартамента, класните стаи и т.н. Една от причините за увеличаването на броя на стрептококовите инфекции, а заедно с това и на ревматичните инфекции през зимата, е лошото проветряване през този сезон.
На този етап не е създадена ваксина срещу бета-хемолитичен стрептокок от група А. Изследователите са обезпокоени от факта, че такава ваксина може да предизвика имунен отговор, подобен на този, който се получава при деца със стрептококов тонсилофарингит, и да доведе до сериозни усложнения като ревматична треска и гломерулонефрит (заболяване на бъбреците).
Снимка: montagnainsalute.it

